Алотропия
Облик
![](https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f9/Diamond_and_graphite.jpg/300px-Diamond_and_graphite.jpg)
Алотро̀пия (от гръцки allos (друг) и tropos (форма)) е свойството на химичните елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж, свойства и цвят. Алотропните форми може да имат различен брой атоми в молекулата (например молекулен кислород О2 и озон О3) или различни кристални решетки. Алотропите обикновено се бележат с букви от гръцката азбука.
Химически елементи с алотропни форми[редактиране | редактиране на кода]
Неметали[редактиране | редактиране на кода]
- Въглерод: диамант, графит и графен са все алотропни форми на въглерода (за повече форми виж таблицата най-долу)
- Кислород: атмосферният кислород О2 под влиянието на електрически заряд (например при буря) или слънчевата радиация се свързва в алотропната си форма озон О3 или различни кристални решетки. Други форми са тетраоксид О4 и октаоксид О8
- Селен: червен, син и черен
- Сяра: има много алотропни форми, повече от нея има единствено въглерода
- Фосфор: освен бял фосфор съществуват и червен, черен и лилав фосфор, както и газообразната форма дифосфат P2
Металоиди[редактиране | редактиране на кода]
- Антимон: синьо-бял, жълт и черен, както и експлозивен
- Арсен: жълт, сив и черен
- Бор:известни са няколко кристални и две аморфни алотропни форми.
- Германий:
α -германий под налягане образуваβ -германий
Метали[редактиране | редактиране на кода]
- Желязо:
α -желязо,β -желязо,γ -желязо,δ -желязо иε -желязо - Калай:
α -калай (сив калай),β -калай (бял калай) иγ -калай (ромбичен) - Кобалт:
α -кобалт иβ -кобалт - Полоний:
α -полоний иβ -полоний
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|