Емануил Васкидович
Емануил Васкидович Εμμανουήλ Βασκίντοβιτς | |
български просветен деец | |
Роден |
1795 г.
|
---|---|
Починал | 30 септември 1875 г.
|
Учил в | Национален колеж „Свети Сава“ |
Емануил Васкидович в Общомедия |
Емануил К. Васкидович е български възрожденски просветител, книжовник и общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1795 година под името Емануил (Манолакис) Васкидис (на гръцки: Εμμανουήλ, Μανωλάκης Βασκίδης)[1][2] в град Мелник, който по това време има предимно гръцко население. Според съвременници, като Иван Селимински, и по-късни изследователи, като Боян Пенев, Васкидович има гръцки произход, докато други автори, като Михаил Арнаудов, оспорват това.[3] Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Княжеската (Бейската) академия „Свети Сава“ в Букурещ.
През 1815 година в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гръкоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен, като основава там училище през 1850 година – днешната Гимназия с преподаване на чужди езици.
Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. В ръкопис са останали негови учебници, преводи на Фенелон и др. Развива и богата обществена дейност.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Емануил Васкидович са наречени улици в квартал „Сухата река“ в София (Карта) и в квартал „Твърди ливади“ в Перник.
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Славеноболгарское детоводство за малките деца... Част 1 – 6. Собрано от различни списатели и сочинено на шест части за шест ученичнии чини, первом преведено от елиногреческаго диалекта на славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца и Емануила Васкидовича, елиногреческаго Свищовскскаго училища учител. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835.
- Παιδαγωγικὴ γραμματικὴ πρακτικὴ
τ ῆςπ α λ α ι ᾶς Ἑλληνικῆς γλώσσης ἐρανισθεῖσ α μ ε ν ἐκ π ο λ λ ῶν κ α τ ὰτ ε τ ὸε ὐσύνοπτονκ α ὶε ὔληπτον ὑπ ὸ Ἐμμανοήλου Βασκίδου,τ ο ῦ ἐκ τ ῆςκ α τ ὰτ ὴν Μακεδονίαν πόλεως Μελενίκου.Ε ἰςχ ρ ῆσ ι ν τ ῶν ἐν Σιστοβίῳα ὐτ ο ῦ μαθητῶν .Τ ὰν ῦν δ ε τύποις ἐκδοθεῖσ α φιλοτίμῳ καταβολῇτ ο ῦκ . Ἀθανασάκη Ξενοκράτη. Ἐπιστασίᾳδ ε τ ο ῦ μαθητοῦα ὺτ ο ῦ Κωστάκη Θεοδώρου. Ἐν Στεφανουπόλει, Ἐν τ ῷ τυπογραφείῳτ ο ῦ Ἰωάννου Gött, 1837. - Наръчна книжка сочинена от Емманоила Васкидобича за българските деца и девици. Белград. В Правителственната книгопечатница.1847
- "Еманоил Васкидо – Кнезу Александру Карађорђевићу (8 август 1845 г.)", публикувано в „Грађа за историју бугарског народа из архива Србије; књига I (1820 – 1856)“, Београд, 1987 година
- Детинско прибавление или Различни нравствени поучения и нравоучителни истории. Собрано от Емануила Васкидовича, учителя Плевенскаго училище. С изждивлением токмо от Плевен. Цариград: Типография Ц. вестника, 1852.
- Буквар за първоначалните ученици, съчинен от Емануила Васкидовича и Георгия М. Владикина, учители училища светаго Преображения. Напечатан же с иждивение Народнаго читалища в Свищов, Новий Сад: Книгопечатня др. Дан. Медаковича, 1857.
- "Кратка егкиклопедия за децата, составлена на седем части от Еманоила Васкидовича, учителя училища святаго Преображения. Напечатан же с изждивление на Врачанскаго Доротея за дар на врачанските, плевянските и орханските училища. Част първа. Съдържава краткий буквар, достопамятни поучения, нравоучителни истории, леточисление, разговор за през годината празници. Букурещ, книгопечатница на Йосиф Романов, 1857 година
- Чистописание за българските юноши. Съчинено от Еманоила Васкидовича и Георгия М. Владикина... Иждивение народнаго читалища в Свищов, 1858.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ванков, Никола. Славяноболгарское детоводство – оглавление и авторство. – Периодическо списание, № 68, 1907.
- Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович и развитието на новобългарската просвета. – Исторически преглед, 1975, № 2, с. 75 – 92.
- Бойчева, Вера. Отпечатване на български книги в сръбски печатници през 1833 – 1859 г. (По документи от сръбските архиви). – Изв. НБКМ, Т. ХІV (ХХ), 1976.
- Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович (179501875) и участието му в българската църковно-национална борба. – Изв. на българското историческо дружество, кн. ХХХ, 1977, с. 71 – 97.
- Кръстанов, Трендафил. Прескръбното оправдание на Емануил Васкидович. // Църковен вестник, 11.10.1986, № 27.
- Гунев, Иван. Емануил Васкидович и неговото славянобългарско светско училище. София: ОФ, 1988.
- Славяно-българското детеводство на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович (По случай 160 години от издаването му и 200 години от раждането на Емануил аскидович). Съст. Ив. Ганчев. Свищов: Акад. изд. Д. А. Ценов, 1995.
- Всеобщий кондик славеноболгарскаго училище Божественного Преображение. – НБКМ, БИА ІІ 7750.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.
- ↑ Βασκίδης, Εμμανουήλ. Παιδαγωγική γραμματική : πρακτική της παλαιάς ελληνικής γλώσσηςερανισθείσα
μ ε ν ε κ τ ω ν πολλών κατάτ ε τ ο ευσύνοπτονκ α ι εύληπτον.Ε ν Στεφανουπόλει,Ε ν τ ω τυπογραφείωτ ο υ Ιωάννου Gott, 1837. - ↑ Даскалов, Румен. Българо-гръцки преплитания // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 188.
|