(Translated by https://www.hiragana.jp/)
Луиз Буржоа – Уикипедия Направо към съдържанието

Луиз Буржоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луиз Буржоа
Louise Bourgeois
американска скулпторка и художничка от френски произход
1996 г.
Родена
Луиз Жозефин Буржоа
Починала
31 май 2010 г. (98 г.)
ПогребанаСАЩ
Националност Франция
 САЩ
Учила вАкадемия „Гранд Шомиер“
Парижки университет
Лувърска школа
Кариера в изкуството
СтилСюрреализъм
Жанрасемблаж,[1] абстракционизъм[1]
АкадемияСорбона
УчителиФернан Леже, Андре Лот, Касандра и Пол Колен
НаградиИмператорска награда (1999)
Семейство
СъпругРобърт Голдуотър
Уебсайт
Луиз Буржоа в Общомедия

Луиз Буржоа (на френски: Louise Bourgeois) е американска скулпторка и художничка от френски произход.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 25 декември 1911 г. в Париж.[2] Родителите ѝ развиват бизнес, свързан с реставрация и търговия на старинни гоблени. В продължение на 10 години заедно със семейството живее и гувернантката ѝ, която не крие, че е любовница на бащата.

През 20-те години на 20 век започва да се занимава с изкуство. Следва за кратко математика в Сорбоната и посещава школите по рисуване на Фернан Леже, Андре Лот, Касандра и Пол Колен.

През 1937 г. се омъжва за американския изкуствовед Робърт Голдуотър, на следващата година заминава за Съединените щати, установява се в Ню Йорк, където живее до смъртта си. Двамата имат три деца.

Става известна със своите абстрактни скулптури и инсталации, както и с поредицата от големи скулптори на паяци, поставени пред някои от най-големите музеи за изкуство в различни краища на света.[3]

Умира на 31 май 2010 г. на 98-годишна възраст.[2][3]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Смятана в продължение на десетилетия за един от символите на феминизма, в последните години Луиз Буржоа казва, че е уморена от прекалено опростените и еднопланови трактовки на творбите ѝ. В различни периоди от творчеството ѝ тя е била близо и до експресионистите, и до сюрреалистите, и до модернистите, изпитвала е влиянието на Макс Ернст и Константин Брънкуш и самата тя е повлияла на Ева Хесе, Джонатан Боровски, Анет Месаже. Била е част от кръга на Льо Корбюзие, Миро и Танги и спокойно можеше да се нареди до Пабло Пикасо и Анди Уорхол. Но творчеството ѝ е дълбоко индивидуално – фигуративността е основният ѝ белег, неразделно съчетана с абстрактното и изпълнена с много геометрия, в която експресионизмът е екзистенциализъм, а индивидуалното е митологизирано.

„Maman“ до Музея Гугенхайм в Билбао

Въпреки че Буржоа е световноизвестна със своите скулптури-паяци, които дори ѝ печелят прозвището жената-паяк, творчеството ѝ е опряно на личния ѝ опит и личното преживяване. Отворено е за всякакви материали – гипс, пластмаса, тъкани, дърво, цимент, латекс, каучук, бронз, мрамор. Повтарящите се форми съществуват в клетки, пещери и леговища и внушават дълбока сексуалност на произведенията ѝ. Техниките също са неограничени – от живописта и рисунката до гравюрата, от скулптурата до архитектурата. Стилът ѝ може да се определи като „емоционален индивидуализъм“ и както правилно отбелязва един изкуствовед: „Луиз Буржоа не е от творците, които тичат след модата, точно обратното – чакат модата да ги настигне.“

Сред най-прочутите ѝ скулптури е често излаганата „Изследване на природата“ (1984), сфинкс без глава, с мощни нокти и множество гърди. Най-провокативната ѝ творба е „Fillette“ (1968), огромен свободно стоящ в пространството латексов фалос.[2]

Нейните многобройни фигури от бели гипсови мъжки фалоси, изложени в нюйоркския музей Гугенхайм през 2008 г. не шокират, а привличат и предизвикват усмивки. На нейния най-известен портрет от 1982 година, направен от фотографа Робърт Мейпълторп, топло усмихнатото сбръчкано лице на художничката стои редом с огромни мъжки гениталии и излъчва женственост, уязвимост и твърдост едновременно и една неподправена сексуалност. Аскетичните „Женски небостъргачи“, изложени в лондонската Тейт Модърн през 2007 г. излъчват всъщност разкош и лукс – този духовен разкош и творчески лукс, които са характерните черти на изкуството на най-голямото дамско име в съвременното изобразително изкуство.

В един толкова доминиран от мъжкото начало свят, дори да се казваш Луиз Буржоа и да носиш в сърцето си фантазия и творчески размах с мощта на ядрена централа, успехът не идва лесно. Първата си ретроспективна изложба тя прави на... 71 години не къде да е, а в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк през 1982 г., чака още 5 години до първата си изложба в Европа, още 10, за да получи първата си награда „Златен лъв“. За да стигнем до 2008 г., когато лично френският президент Никола Саркози ѝ връчва Ордена на Френския легион в собствения ѝ дом. За щастие освен с огромен талант, съдбата я е дарила и с дълголетие. До самата си смърт на почти 99 години тя продължава да живее в дома си на Западна 20-а улица в Ню Йорк и продължава да е вдъхновение за милиони жени по света в стремежа им към творческа свобода.

„Всеки ден трябва да се отказваш от миналото си, тоест да го приемаш; когато човек не успее да го приеме, става скулптор“. Тези думи на Луиз Буржоа всъщност са ключът към тълкуването на цялото ѝ творчество – едно непрекъснато връщане към миналото, към травмите от детството, към освобождението от тях, едно непрекъснато възпроизводство на борческия ѝ дух.

„Пейки очи“ (1996 – 1997), черен зимбабвийски гранит, Скулптурен парк Умедален в Умео, Швеция.

Закъснелият триумф на Луиз Буржоа докосва и Атина. До 12 септември 2010 г. в Музея на кикладското изкуство в гръцката столица може да се види по-старата ѝ серия „Персонажи“. Създадени в периода 1947 – 1953 година, издължените ръбести фигури първоначално са изваяни от дърво с идеята да се направят и в бронз. С размерите на живи хора фигурите стоят на групи, един вид социални групи от изправени фигури. Комбинирани със стройните платнени колони, цикълът „Персонажи“ е едно от произведенията на скулпторката, които са оказали най-голямо влияние върху модерното изкуство на 20 век. Той ще бъде в компанията на внушителната скулптура „Avenza Revisited II“, върху която художничката работи в периода 1968 – 1969 година. Луиз Буржоа определя фигурата като част от серията „Антропоморфни пейзажи“ и е вдъхновена от едноименното италианско градче, известно с мраморните си кариери. В стилната сграда на ъгъла на улиците „Василисис Софияс“ и „Неофитос Дукас“ е изложена още и по-новата ѝ серия червени гваши – поредното свидетелство колко обсебена е Буржоа от идеята за връзките, семейството, сексуалния акт, бременността и отглеждането на децата. Куратор на изложбата е Грегор Мюир, директор на лондонската Hauser & Wirth.

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]
„Maman“ (1999) пред Националната галерия на Канада в Отава

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б biography/Louise-Bourgeois
  2. ↑ а б в Holland Cotter, „Louise Bourgeois, Artist and Sculptor, Is Dead“, Ню Йорк Таймс, 31 май 2010 г.
  3. ↑ а б Richard Dorment, „Louise Bourgeois: The shape of a child's torment“, The Telegraph, 9 октомври 2007 г.
  4. ↑ Book of Members, 1780 – 2010: Chapter B // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на 25 юли 2014.
  5. ↑ www.nationalacademy.org, архив на оригинала от 14 март 2016, https://web.archive.org/web/20160314023614/http://www.nationalacademy.org/academy/national-academicians/, посетен на 17 октомври 2015 
  6. ↑ Reply to a parliamentary question (pdf) // S. 1709. Посетен на 3 януари 2013. (на немски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Луиз_Буржоа&oldid=12039654“.