Мо Йен
Мо Йен 莫言 | |
китайски писател | |
През 2008 година | |
Роден |
17 февруари 1955 г.
|
---|---|
Литература | |
Псевдоним | Mo Yan[1] |
Жанрове | роман, разказ |
Известни творби | „Червено сорго“ (1986) |
Награди | Нобелова награда за литература (2012) |
Повлиян | Уилям Фокнър, Габриел Гарсия Маркес |
Семейство | |
Уебсайт | |
Мо Йен в Общомедия |
Мо Йен (на китайски: 莫言; на пинин: Mò Yán)[2] е китайски писател.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Мо Йен е роден на 17 февруари 1955 г. в Далан, провинция Шандун, в селско семейство. Започва да публикува след края на Културната революция, а през 1986 година излиза романът му „Червено сорго“ (红
Автор е на единадесет романа, между които „Червено сорго“ (红
През 2012 г. Мо Йен получава Нобелова награда за литература.
На български[редактиране | редактиране на кода]
- Промяната. Превод Надя Баева. София: Колибри, 2013 ISBN 978-619-150-108-3
- Уморен да се раждам и да умирам. Превод Петко Т. Хинов. Пловдив: Летера, 2014 ISBN 978-619-179-036-4 (издадена със съдействието и подкрепата на Институт „Конфуций“ – София)
- Изтезание със санталово дърво. Превод Стефан Русинов. Пловдив: Летера, 2016 ISBN 978-619-179-063-0
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.nobelprize.org // Посетен на 14 октомври 2021 г.
- ↑ Йероглифите на името му „мо йен“ означават „не говори“ или „мълчаливко“.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Мо Йен
- Откъс от Промяната в превод на Надя Баева, Литературен клуб, електронна публикация на 16 февруари 2013 г.
- „Жаби“, „Granta България“, превод на Стефан Русинов
- За него
- Стефан Русинов, „Мо Йен – писателят, който не говори“, e-vestnik.bg, 23 септември 2014
- Галина Калчева, „Мо Йен – нобеловият лауреат, за когото казват, че е автор на „халюциногенен реализъм“, гостува в България“, Литературен вестник
- Андроника Мартонова, „Китайският нобелист Мо Йен между раждането и смъртта“, Гласове, 11 октомври 2014
|