Народно събрание

Народно събрание
	Народно събрание
Обща информация
Тип	еднокамарен
Избирателна система	пропорционална избирателна система
Мандат	4 години
Състав
Членове	240
Парламентарни групи	ГЕРБ – СДС (69) ПП – ДБ (37) Възраждане (35) ДПС – НН (30) БСП – ОЛ (20) АПС (19) ИТН (18) МЕЧ (12)
Допълнителна информация
Основаване	10 февруари 1879 г.
Последни избори	27 октомври 2024 г.
Седалище	София, пл. „Народно събрание“ 2
Уебсайт	parliament.bg
	Народно събрание в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Народно събрание.

Народното събрание на Република България е държавният орган, който упражнява законодателната власт в Република България. Според Търновската конституция в България има Обикновено народно събрание и Велико народно събрание, а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От 28 май 1885 г. Народното събрание заседава в едноименната сграда в София, близо до която се намира и площад със същото име.

Началото на парламентарната демокрация в България е поставено на 14 април 1876 г. с откриването на Оборищенското събрание.^[1]^[2]^[3]

Избори

В изборите участват три вида кандидати: партии, коалиции и независими кандидати. Всеки гражданин, който има право да гласува, може да гласува за един кандидат. Съотношението на броя на действителните гласове за кандидата отнесен към общия брой на действителни гласове дава подкрепата на кандидата от гласоподавателите.

Народното събрание е съставено от парламентарни групи и независими депутати, като парламентарните групи представляват дадена политическа партия, а те от своя страна своите избиратели.

Функции и правомощия

Народното събрание е единствен законодателен орган на Република България. Събранието се учредява чрез третата глава на българската Конституция от 1991 г. (чл. 62 до чл. 91).^[4] В Република България НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. Състои се от 240 народни представители, а Великото народно събрание – от 400 представители, избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира председател, заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите, приема държавния бюджет, установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет, създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на Българска народна банка и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава амнистия, учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори.

Излъчване на правителство

Народното събрание има и конститутивна функция (англ. constitute – учредявам, назначавам; constitutive – учредителен). Тя е свързана с правомощията по одобряване структурата на МС по предложение на министър-председателя и с назначенията на високи държавни длъжности.

В случаите на невъзможност за съставяне на правителство от новоизбраното народно събрание, то се разпуска от президента, като това е съпроводено с назначаване на служебно правителство и насрочване на нови избори. Същото се случва и когато действащото правителство прекрати мандата си предсрочно.

Парламентарен контрол

Парламентарният контрол е дейност на народното събрание, при която народните представители (т.е. депутатите) упражняват контрол върху изпълнителната власт (т.е. правителството), като отправят питания, по които се води дебат в пленарната зала на НС. Водещият парламентарния контрол дава думата на питащите да развият въпроса (въпросите) си, след което думата се дава на съответния министър. Традиционно този контрол се осъществява всеки петък и се излъчва пряко по БНТ 2.

Избор на ръководители на други институции

Избира председателя на КФН;
Избира управителя на НЗОК за срок от 5 години.

Дейност и процедури

Преди изобщо да пристъпи към някакви сериозни обсъждания, всяко ново НС приема правилник, по който ще извършва дейността си. Докато приеме новия правилник, се съблюдава старият.

Работата на НС е разделена на сесии, които биват разделени от великденска, коледна и лятна ваканция. Продължителността, началото и краят на ваканциите се гласуват от НС.

НС може да води дебат по даден проектозакон. Тогава то осъществява най-присъщата си функция – законодателната. Проектозаконът може да е внесен от народни представители или от МС. Дебатите се водят в зала „Пленарна“ и по следния ред: от президиума се прочита предстоящото от дневния ред – например обсъждане на проектозакон, след което думата се дава на вносителите за изказване. Следват реплики, които може да бъдат една или повече. На репликата се отговаря с дуплика.

В края на дебата се обявява процедура по гласуване. Може да бъде поискана и процедура по прегласуване. В края на всяко гласуване или прегласуване се обявява на електронно табло резултатът: общият брой на гласувалите, гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“, както и гласуването по парламентарни групи. Водещият заседанието обявява дали проектозаконът е приет или отхвърлен.

Гласуването се извършва на две четения.

Преди да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала, проектозаконите се разглеждат в комисиите, в чиито ресор попадат те. Една комисия винаги е водеща, а другите се означават като участващи. Разпределението се извършва от председателя на НС. Също така комисиите биват постоянни и временни; временните са проучвателни и анкетни.

Пример: в XLII НС има 23 постоянни комисии и 3 постоянни подкомисии. Временните са 11.

В рамките на пленарните заседания може да се отправят съобщения и да се дават лични обяснения (когато народен представител е лично засегнат от друг народен представител).

Институции, които се отчитат директно пред НС

Списък на народните събрания в България

Парламент	Мандат	Общо дни	Брой депутати
Учредително събрание	10.02.1879 – 16.04.1879	65	231
I велико народно събрание	17.04.1879 – 26.06.1879	70	231
I обикновено народно събрание	21.10.1879 – 24.11.1879	34	158
II обикновено народно събрание	23.03.1880 – 18.12.1880	270	172
II велико народно събрание	01.07.1881	1	307
III обикновено народно събрание	10.12.1882 – 25.12.1883	380	47 / 55
IV обикновено народно събрание	27.06.1884 – 06.09.1886	801	195 / 286
III велико народно събрание	19.10.1886 – 03.08.1887	288	493
V обикновено народно събрание	15.10.1887 – 17.12.1889	794	285
VI обикновено народно събрание	15.10.1890 – 15.12.1892	792	276
IV велико народно събрание	03.05.1893 – 17.05.1893	14	577
VII обикновено народно събрание	15.10.1893 – 21.12.1893	67	145
VIII обикновено народно събрание	15.10.1894 – 04.02.1896	477	149
IX обикновено народно събрание	01.12.1896 – 19.12.1898	748	159
X обикновено народно събрание	16.05.1899 – 29.11.1900	562	169
XI обикновено народно събрание	22.02.1901 – 23.12.1901	304	166
XII обикновено народно събрание	22.04.1902 – 31.03.1903	343	188
XIII обикновено народно събрание	02.11.1903 – 22.12.1907	1511	189
XIV обикновено народно събрание	15.06.1908 – 15.02.1911	975	203
V велико народно събрание	09.06.1911 – 09.07.1911	30	414
XV обикновено народно събрание	15.10.1911 – 23.07.1913	647	213
XVI обикновено народно събрание	19.12.1913 – 31.12.1913	12	204
XVII обикновено народно събрание	20.03.1914 – 15.04.1919	1852	257
XVIII обикновено народно събрание	02.10.1919 – 20.02.1920	141	237
XIX обикновено народно събрание	15.04.1920 – 11.03.1923	1060	232
XX обикновено народно събрание	21.05.1923 – 11.06.1923	21	245
XXI обикновено народно събрание	09.12.1923 – 15.04.1927	1223	267
XXII обикновено народно събрание	19.06.1927 – 18.04.1931	1399	275
XXIII обикновено народно събрание	20.08.1931 – 19.05.1934	1003	283
XXIV обикновено народно събрание	22.05.1938 – 27.04.1939	340	160
XXV обикновено народно събрание	24.02.1940 – 23.08.1944	1642	160
XXVI обикновено народно събрание	15.12.1945 – 28.09.1946	287	279
VI велико народно събрание	07.11.1946 – 21.10.1949	1079	465 (375)
I народно събрание	17.01.1950 – 02.11.1953	1385	239
II народно събрание	14.01.1954 – 11.12.1957	1427	249
III народно събрание	13.01.1958 – 04.11.1961	1391	254
IV народно събрание	15.03.1962 – 08.12.1965	1364	321
V народно събрание	11.03.1966 – 18.05.1971	1894	416
VI народно събрание	07.07.1971 – 09.03.1976	1707	400
VII народно събрание	15.06.1976 – 07.04.1981	1757	400
VIII народно събрание	16.06.1981 – 21.03.1986	1739	400
IX народно събрание	17.06.1986 – 03.04.1990	1386	400
VII велико народно събрание	10.07.1990 – 02.10.1991	449	400
XXXVI народно събрание	04.11.1991 – 17.10.1994	1078	240
XXXVII народно събрание	12.01.1995 – 13.02.1997	763	240
XXXVIII народно събрание	07.05.1997 – 19.04.2001	1443	240
XXXIX народно събрание	05.07.2001 – 17.06.2005	1443	240
XL народно събрание	11.07.2005 – 25.06.2009	1445	240
XLI народно събрание	14.07.2009 – 14.03.2013	1339	240
XLII народно събрание	21.05.2013 – 05.08.2014	441	240
XLIII народно събрание	27.10.2014 – 26.01.2017	822	240
XLIV народно събрание	19.04.2017 – 26.03.2021	1437	240
XLV народно събрание	15.04.2021 – 11.05.2021	26	240
XLVI народно събрание	21.07.2021 – 15.09.2021	56	240
XLVII народно събрание	03.12.2021 – 01.08.2022	242	240
XLVIII народно събрание	19.10.2022 – 02.02.2023	107	240
XLIX народно събрание	12.04.2023 – 18.06.2024	434	240
L народно събрание	19.06.2024 – 10.11.2024	145	240
LI народно събрание	11.11.2024 –		240

Велико народно събрание

Основна статия: Велико народно събрание

Великото народно събрание (ВНС) е представителен държавен орган в Република България, избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни държавни и обществени въпроси, като приемане или изменяне на конституцията, промяна на територията на държавата, избиране на държавен глава, на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е с конституцията от 1947 г., но впоследствие е възстановено с промени в конституцията на Народна република България през 1990 г.

Според конституцията на Република България от 1991 г. по правното си положение ВНС се различава от обикновеното НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, формата на държавно управление и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение.

ВНС може да се свика по предложение на президента или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати.

Броят на народните представители във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето.

Сграда

Основна статия: Сграда на Народното събрание

Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в София.

Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов.^[5]

Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в Белград (1891 – 1892). Основният камък е положен на 4 юни 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект Йордан Миланов. През 1925 г. е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект Пенчо Койчев, което и днес гледа към площад „Александър Невски“.

Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.

От 1 септември 2023 г. депутатите заседават в сградата на бившия Партиен дом на Ларгото. Решението за това е взето от Парламента с мнозинство. Историческата сграда на площад „Народно събрание“ е затворена за ремонт, който се планира да продължи три години (2023 – 2026). В сградата на бившата БКП е проведена и последната сесия на 44-тото народно събрание от септември 2020 до март 2021 г.

Вижте също

Източници

↑ Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство // Официален сайт на Народното събрание на България, 2 май 2019 г. Посетен на 16-11-2019.
↑ Марков, Христо Йонков. Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация. Монография. София, Бул-корени, 2007. ISBN 978-954-798-026-6. с. 520.
↑ Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.
↑ Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.
↑ В. „Новинар“

Външни препратки

[ns1-1] Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство // Официален сайт на Народното събрание на България, 2 май 2019 г. Посетен на 16-11-2019.

[markov1-2] Марков, Христо Йонков. Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация. Монография. София, Бул-корени, 2007. ISBN 978-954-798-026-6. с. 520.

[ruskov1-3] Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.

[4] Към дейността му отношение имат и Правилника за организацията и дейността на НС, Законът за избиране на ВНС, който е отменен от БСП и ДПС през 2014 г., а въпросите за ВНС са уредени в Изборния кодекс, и Законът за избиране на народни представители.

[5] В. „Новинар“

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]