Талк
| Талк | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | Силикатни минерали |
| Класификация на Щрунц | 9.EC.05 |
| Класификация на Дана | 71.2.1.3 |
| Характеристики | |
| Цвят | Ябълково зелен, сив, бял или сребристобял |
| Лом | Дървесен или мидест |
| Твърдост по Моос | 1 по скалата на Моос |
| Блясък | Стъклен, перлен или копринен |
| Цвят на чертата | Бяла |
| Плътност | 2,75 g/cm³ |
| Блясък (полиран) | Не може |
| Талк в Общомедия | |
Талкът е минерал с химическа формула Mg3Si4O10(OH)2.[1][2] Цветът му варира от бледозелен до бял. Мазен е на пипане, по принцип се среща в люспест вид. Има висока киселиноустойчивост и топлоустойчивост. Намира широко приложение като пълнител в хартиената и каучуковата промишленост, парфюмерията, керамиката, като абразив и др. Най-големи производители на талк в света са Русия и Канада. В България талк се добива в Източните Родопи.
В таблицата за твърдост по Моос талкът има твърдост 1. От несмлян талк и желязобетон е направена статуята на Исус Христос в Рио Де Жанейро.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 109. Посетен на 10 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 181 - 183. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 307-309.
- Костов-Китин, Владислав. Талк Talc // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 592-594.
