Див заек: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
(Не са показани 28 междинни версии от 18 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Taxobox |
{{Taxobox}} |
||
| name = Див заек |
|||
| image = Feldhase 078-11.06.08.jpg |
|||
| image_caption = |
|||
| status = LC | status_system = IUCN3.1 |
|||
| status_ref = <ref name=iucn>{{IUCN2006 | assessors = Lagomorph Specialist Group | year = 1996 | id = 41280 | title = Lepus europaeus | downloaded = [[2006-05-12]]}}</ref> |
|||
| regnum = Animalia |
|||
| regnum-bg = [[Животни]] |
|||
| phylum = Chordata |
|||
| phylum-bg = [[Хордови]] |
|||
| classis = Mammalia |
|||
| classis-bg = [[Бозайници]] |
|||
| ordo = Lagomorpha |
|||
| ordo-bg = [[Зайцевидни]] |
|||
| familia = Leporidae |
|||
| familia-bg = [[Зайцеви]] |
|||
| genus = Lepus |
|||
| genus-bg = [[Зайци]] |
|||
| species = L. europaeus |
|||
| species-bg = '''Див заек''' |
|||
| binomial = Lepus europaeus |
|||
| binomial_authority = [[Петер Зимон Палас|Pallas]], 1778 |
|||
| range_map = European Hare area.png |
|||
| range_map_caption =Тъмно червено - естествен ареал, червено - интродуциран) |
|||
}} |
|||
[[ |
[[Файл:Feldhase.jpg|мини|''Lepus europaeus'']] |
||
'''Дивият заек''' (Lepus europaeus) е [[вид (биология)|вид]] средно голям [[Бозайници|бозайник]] от семейство [[Зайцеви]] (''Leporidae''). Разпространен е в по-голямата част от [[Европа]], включително в [[България]], както и в части от [[Близък |
'''Дивият заек''' (Lepus europaeus) е [[вид (биология)|вид]] средно голям [[Бозайници|бозайник]] от семейство [[Зайцеви]] (''Leporidae''). Разпространен е в по-голямата част от [[Европа]], включително в [[България]], както и в части от [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Централна Азия]]. Пренесен е от човека в някои области на [[Америка]], [[Австралия]] и [[Океания]]. |
||
== Физически характеристики == |
== Физически характеристики == |
||
Дължината на тялото на дивия заек е до 68 cm, на опашката |
Дължината на тялото на дивия заек е до 68 cm, на опашката — до 8 cm. Масата му достига до около 5 kg. Предните му [[крак]]а са с дължина до 20 cm, а задните достигат до 35 cm и са пригодени за скачане. [[Козина]]та е от ръждивокафява до сивокафява, на корема е бяла. Заекът е предимно нощно животно, храната му е растителна. |
||
[[Глава]]та му е издължена и леко сплесната отстрани. [[Око|Очите]] са големи, изпъкнали и са разположени странично. Цветът им е от жълтеникав до оранжев. Слухът на заека е изключителен. Той твърде често спира, за да се ослушва, като вдига глава, изправя уши и застива така. Предните крака на дивия заек са доста по-къси от задните и завършват с малки лапи с 5 пръста, с възглавнички и остри нокти,които достигат дължина от |
[[Глава]]та му е издължена и леко сплесната отстрани. [[Око|Очите]] са големи, изпъкнали и са разположени странично. Цветът им е от жълтеникав до оранжев. Слухът на заека е изключителен. Той твърде често спира, за да се ослушва, като вдига глава, изправя уши и застива така. Предните крака на дивия заек са доста по-къси от задните и завършват с малки лапи с 5 пръста, с възглавнички и остри нокти, които достигат дължина от 1 cm до 2 cm с малки изключения при други видове. Задните му крайници са значително по-дълги и имат по 4 пръста на лапа, като стъпалото им е поне 3-4 пъти по-дълго в сравнение с предното. Скоростта на животното достига 60-70 km/h. Опашката е тъмна отгоре и бяла от долната си страна. Живее 10 години. |
||
== Размножаване == |
== Размножаване == |
||
Дивите зайци се размножават до |
Дивите зайци се размножават до 2пъти в годината, като броят на малките в котило е обикновено 2-3, а в летните котила — от 3 до 5, че и повече. Бременността трае от 45-48 дни. Малките се раждат с отворени очи. Те могат да ядат още от първия ден. Малките на европейския заек се раждат напълно окосмени и дори 1 час след раждането им те могат да бягат, а след месец започват самостоятелен живот. В първото (мартенско) котило се раждат обикновено по 1-2 зайчета, но в по-късните – по 3-4. Късните есенни котила също са с по 2 зайчета. Редки изключения са и котила с по 5-8 зайчета.<ref>Боев, Н. 1955. Див заек. – Лов и рибарство, 1-2: 15.</ref> |
||
== Разпространение == |
|||
== Разпространениеeeee == |
|||
⚫ | Дивият заек днес обитава почти цялата територия на [[Европа]], като на север ареалът му стига почти Полярния кръг. На юг диви зайци има и в Северна [[Африка]]. В [[Азия]] те заемат обширна територия чак до [[Казахстан]]. В България те се срещат из цялата страна, при това от нивото на морето чак до високите части на планините |
||
⚫ | Дивият заек днес обитава почти цялата територия на [[Европа]], като на север ареалът му стига почти Полярния кръг. На юг диви зайци има и в Северна [[Африка]]. В [[Азия]] те заемат обширна територия чак до [[Казахстан]]. |
||
== Заекът в българските народни вярвания == |
== Заекът в българските народни вярвания == |
||
В българските народни вярвания заекът се смята за [[демон]]ично животно |
В българските народни вярвания заекът се смята за [[демон]]ично животно — вярва се, че върху гърба му язди [[дявол]]ът. Ако заек пресече пътя на [[човек]], то той трябва да се върне обратно или ако работата му е неотложна, трябва да удари [[коляно]]то си с бял камък и тогава да продължи, защото иначе го чакат беди. На бременна жена не се разрешава да яде заешко месо, за да не се роди детето ѝ с т. нар. [[заешка уста]]. |
||
В чест на зайците в [[Източна Тракия]] се почитат първите два или три дни от [[февруари]], наречени [[Сечко-Дечко]] или [[ден]]ят след [[Димитровден]] —- [[Зайковден]]. |
В чест на зайците в [[Източна Тракия]] се почитат първите два или три дни от [[февруари]], наречени [[Сечко-Дечко]] или [[ден]]ят след [[Димитровден]] —- [[Зайковден]]. |
||
Ред 51: | Ред 26: | ||
{{Бозайниците в България|Зайцевидни}} |
{{Бозайниците в България|Зайцевидни}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Фауна на Палеарктика]] |
[[Категория:Фауна на Палеарктика]] |
||
[[Категория:Фауна на Неотропическата |
[[Категория:Фауна на Неотропическата област]] |
||
[[Категория:Фауна на Австралазия]] |
[[Категория:Фауна на Австралазия]] |
||
[[Категория:Фауна на Неарктика]] |
[[Категория:Фауна на Неарктика]] |
Текуща версия към 11:22, 18 декември 2021
Див заек | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Pallas, 1778 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Див заек в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Дивият заек (Lepus europaeus) е вид средно голям бозайник от семейство Зайцеви (Leporidae). Разпространен е в по-голямата част от Европа, включително в България, както и в части от Близкия изток и Централна Азия. Пренесен е от човека в някои области на Америка, Австралия и Океания.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Дължината на тялото на дивия заек е до 68 cm, на опашката — до 8 cm. Масата му достига до около 5 kg. Предните му крака са с дължина до 20 cm, а задните достигат до 35 cm и са пригодени за скачане. Козината е от ръждивокафява до сивокафява, на корема е бяла. Заекът е предимно нощно животно, храната му е растителна.
Главата му е издължена и леко сплесната отстрани. Очите са големи, изпъкнали и са разположени странично. Цветът им е от жълтеникав до оранжев. Слухът на заека е изключителен. Той твърде често спира, за да се ослушва, като вдига глава, изправя уши и застива така. Предните крака на дивия заек са доста по-къси от задните и завършват с малки лапи с 5 пръста, с възглавнички и остри нокти, които достигат дължина от 1 cm до 2 cm с малки изключения при други видове. Задните му крайници са значително по-дълги и имат по 4 пръста на лапа, като стъпалото им е поне 3-4 пъти по-дълго в сравнение с предното. Скоростта на животното достига 60-70 km/h. Опашката е тъмна отгоре и бяла от долната си страна. Живее 10 години.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Дивите зайци се размножават до 2пъти в годината, като броят на малките в котило е обикновено 2-3, а в летните котила — от 3 до 5, че и повече. Бременността трае от 45-48 дни. Малките се раждат с отворени очи. Те могат да ядат още от първия ден. Малките на европейския заек се раждат напълно окосмени и дори 1 час след раждането им те могат да бягат, а след месец започват самостоятелен живот. В първото (мартенско) котило се раждат обикновено по 1-2 зайчета, но в по-късните – по 3-4. Късните есенни котила също са с по 2 зайчета. Редки изключения са и котила с по 5-8 зайчета.[2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Дивият заек днес обитава почти цялата територия на Европа, като на север ареалът му стига почти Полярния кръг. На юг диви зайци има и в Северна Африка. В Азия те заемат обширна територия чак до Казахстан. В България те се срещат из цялата страна, при това от нивото на морето чак до високите части на планините
Заекът в българските народни вярвания[редактиране | редактиране на кода]
В българските народни вярвания заекът се смята за демонично животно — вярва се, че върху гърба му язди дяволът. Ако заек пресече пътя на човек, то той трябва да се върне обратно или ако работата му е неотложна, трябва да удари коляното си с бял камък и тогава да продължи, защото иначе го чакат беди. На бременна жена не се разрешава да яде заешко месо, за да не се роди детето ѝ с т. нар. заешка уста.
В чест на зайците в Източна Тракия се почитат първите два или три дни от февруари, наречени Сечко-Дечко или денят след Димитровден —- Зайковден.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lepus europaeus (Pallas, 1778). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Боев, Н. 1955. Див заек. – Лов и рибарство, 1-2: 15.