Ипсилон

Гръцка азбука
Αあるふぁ αあるふぁ — алфа Γがんま γがんま — гама Εいぷしろん εいぷしろん — епсилон Ηいーた ηいーた — ита Ιいおた ιいおた — йота Λらむだ λらむだ — ламда Νにゅー νにゅー — ни Οおみくろん οおみくろん — омикрон Ρろー ρろー — ро Τたう τたう — тав Φふぁい φふぁい ϕ — фи Ψぷさい ψぷさい — пси Βべーた βべーた — бета Δでるた δでるた — делта Ζぜーた ζぜーた — зита Θしーた θしーた ϑ — тита Κかっぱ κかっぱ — капа Μみゅー μみゅー — ми Ξくしー ξくしー — кси Πぱい πぱい — пи Σしぐま σしぐま ς — сигма Υうぷしろん υうぷしろん — ипсилон Χかい χかい — хи Ωおめが ωおめが — омега
Излезли от употреба
Ϝ ϝ — дигама Ͱ ͱ — хета Ϟ (Ϙ)— копа Ϸ ϸ — шо Ϛ ϛ — стигма Ϻ ϻ — сан Ϡ (Ͳ) — сампи

Ипсилон (главна буква Υうぷしろん, малка буква υうぷしろん) е 20-ата буква от гръцката азбука. В гръцката бройна система с тази буква се означава 400.

Първоначално в старогръцкия език тази буква се е произнасяла вероятно като у, а по-късно и като звук близък до ю и е имала два варианта- кратък и дълъг. В модерния гръцки тя се произнася като късо и. В началото на думите ипсилон бил предхождан от придихание, което в латинския език се преобразува в hy (hypnose)

Името на Ипсилон в началото е било υうぷしろん, но по-късно се променя в „у псилон“ (на гръцки υうぷしろん ψιλόν, „просто у“), за да се различава от οおみくろんιいおた, което се произнасяло по същия начин.

Римският император Клавдий предлага въвеждането на нова буква Y в латинската азбука, която да отразява гръцкия звук υうぷしろん.

Тази статия за символ все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.