Хокайдо
Хокайдо | |
Разположение на картата на Япония | |
Страна | Япония |
---|---|
Регион | Хокайдо |
Остров | Хокайдо |
Административен център | Сапоро |
Площ | 83 453,57 km² |
Население | 5 377 435 души (2016) 64,4 души/km² |
Райони | 74 |
Общини | 179 |
Губернатор | Харуми Такахаши |
ISO 3166-2 | JP-01 |
Официален сайт | www.pref.hokkaido.jp |
Хокайдо в Общомедия |
Хока̀йдо (на японски:
Природа
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, брегове
[редактиране | редактиране на кода]Остров Хокайдо има форма на разтегнат четириъгълник с характерни, простиращи се далеч навътре в морето полуострови. На юг бреговете му се мият от водите на Тихия океан, на запад – от водите на Японско море, а на североизток – от водите на Охотско море. На юг протока Цугару го отделя от остров Хоншу, на север протока Лаперуз – от руския остров Сахалин, а на изток протоците Кунашир, Измяна и Съветски – от Курилските острови. На югозапад далеч навътре в морето се вдава полуостров Ошима с двата допълващи го полуострова Мацумае и Камеда. Полуостров Ошима затваря от запад големия залив Утиура. На западното крайбрежие е разположен полуостров Сякотан, затварящ от югозапад залива Исикари. На север се простира масивния полуостров Ваканай, а на изток са по-малките полуострови Сиретоко (затваря от изток залива Абасири) и Немуро.[2]
Релеф, полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на Хокайдо е предимно средно- и нископланински. В централната му част е разположен планинския масив Дайсецудзан, където се издига угасналия вулкан Асахи 2290 m, най-високата точка на острова. от него, във всички посоки се разклоняват няколко планински хребета: Китами (1558 m) на север, Хидака (2052 m) на юг, Токати (2077 m) на югоизток. Западно от тях са разположени ниските планински масиви Юбари 1727 m) и тесио (1009 m). Далеч на изток, на полуостров Сиретоко се издига хребета Сиретоко (1661 m). На остров Хокайдо има 8 действащи вулкана: Токати (2077 m), Тарумае (1024 m), Усу (724 m), Комагатаке (1133 m) и др. Целият остров е намира в силно сеизмична зона. разработват се находища на каменни въглища (Исикари, Юбари), желязна руда (Кутян), сяра (Токати).[2]
Климат, води
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на Хокайдо е умерен, океански, мусонен. Средната януарска температура е от -3 °C на юг до -11 °C на север (абсолютен минимум до -30 °C), а средната юлска съответно от 17 °C до 21 °C. Годишната сума на валежите варира от 800 до 1500 mm, като значителна част от тях е във вид на сняг. Островът има гъста речна мрежа, като повечето от реките са богати на хидроенергийни ресурси. Най-големите реки са Исикари и Тесио, вливащи се в Японско море, Токати, вливаща се в Тихия океан. Най-голямата река, вливаща се в Охотско море е Токоро. Най-големите езера са: Сарома (лагунно), Кушаро, Сикоцу, Тоя (кратерни).[2]
Растителност
[редактиране | редактиране на кода]Около 60% от територията на Хокайдо е покрита с гори: на север – смърчови и борови, на югозапад – широколистни. Край бреговете са разположени ниски равнини (Исикари, Токати и др.), които са заети от ливади и блата.[2]
Град Сапоро е административен център на префектурата. Най-големи градове: Асахикава, Хакодате, Куширо, Томакомай и Обихиро. Национални паркове: Шикоцу-Тоя, Дайсецудзан, Акан, Ширетоко. Изповядвани религии: будизъм и шинтоизъм. Туристите откриват Хокайдо много късно. Островът става известен благодарение на Зимните олимпийски игри през 1972 г. в Сапоро. Оттогава „дивият“ японски остров става център на зимните спортове. Тук има отлични условия – студените мусонни ветрове, които духат откъм Сибир, осигуряват обилни снеговалежи, а температурите падат до -30 °C. Мрежата от ски писти и лифтове е много добре развита и отлично обслужва курортистите. Хокайдо е подходяща дестинация и през лятото. Температурата на острова не надвишава 27 °C, а времето е по-скоро пролетно. Едно от най-красивите места, посещавано много често от туристите, е националният парк „Шикоцу-Тоя“. Топлите минерални извори в полите на вулканите привличат любителите на лечебни бани. Гъстите гори, бистрите езера и високите върхове, извисяващи се над 2000 m, очакват запалените по планинския туризъм. На Хокайдо се намира и националният парк „Дайсецудзан“. Връх Асахи (2290 m), разположен на територията му, е най-високият на острова. От него и от съседните върхове извират най-дългите реки на Хокайдо, които образуват впечатляващи водопади.
Разположената в Хокайдо пивоварна „Abashiri“ произвежда т.нар. Bilk (от англ. Beer, „бира“ и Milk, „мляко“) – млечно-бирена алкохолна напитка, състояща се от хмел, краве мляко и дрожди. Продуктът е разработен в отговор на намаляващото потребление на мляко и свързаните с това излишъци от него.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дойков, Васил, А. Дерменджиев. Стопанска география на континентите. Парнас. Русе, 1999, с. 19 ISBN 954-8560-36-4
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Хоккайдо, т. 28, стр. 332
- ↑ Milk + Beer = Bilk, архив на оригинала от 10 юли 2009, http://arquivo.pt/wayback/20090710135111/http://www.japanprobe.com/?p=1059, посетен на 10 юли 2009
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официална страница (на японски)
- www.pref.hokkaido.lg.jp Архив на оригинала от 2012-05-04 в Wayback Machine.
|
|